
Обитателите на една сграда създават така наречения битов шум, който се разделя на три вида:
За да стигнем до дефиниране на проблема със защита от шум, е необходимо и малко въведение в измерването на шума.
Шумът се измерва в децибели (db) - логаритмична функция от интензитета на звуковата вълна, като нулево ниво (0 db) е така наречената "пълна тишина". Тя на практика е неуловима за нормалното човешко ухо. За да усетим каквато и да било разлика в нивата на звука е необходима промяна от минимум 3 db, а нормален разговор между хората е 30-35 db.
Затова и граничните стойности за жилищни стаи, определени в Наредбата, са в тези граници, т.е. ако говорим нормално, слушаме радио или гледаме телевизия със сила на звука на нивото на нормален човешки разговор, то всичко е в допустимите граници на нормалния битув шум. Но ако викаме или усилим звука на уредбата и решим да потанцуваме, то тогава със сигурност ще бъдем за съседите източнк на шум над нормата.
Звукоизолацията в жилищни сгради е сериозен проблем, защото в по-голямата си част от тях не са взети необходимите мерки при строителството.
Шумоизолационните материали се обособяват в две основни категории: звукоотразителни (стъкло, гипскартон, бетон) и звукопоглъщащи (каучокови изделия, вата), като за постигане на максимален ефект от монтажа на шумоизолацията се синхронизират тези два типа категории.
Изолацията от въздушен шум може да стане по два основни начина - чрез еднослойни и многослойни конструкции.
Еднослойна е конструкцията, състояща се от еднороден слой или плътно прилепнал към него втори слой (например стена и мазилка). Звукоизолацията на такива прегради зависи от масата им, като в областта на ниските честоти тя е по слаба, като има една честота наречена "честота на вълновото съвпадение", при която е минимална. Законът на масата гласи, че при увеличаване на масата два пъти звукоизолацията се подобрява с 6 db.
Многослойни са конструкциите, които се състоят от два или повече несвързани помежду си слоя. При тях звукоизолацията е на базата на система маса-ресор-маса, при което се получава механичен еквивалент на нискочестотен филтър. Колкото по-ниска е честотата на настройка на този филтър, толкова по-добра е звукоизолацията при средните и високи честоти.
Нормативните документи, които третират шума, са на първо място Законът за защита от шум в околната среда от 2006 г. и Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда, отчитащи степента на дискомфорт през различните части на денонощието.
В много малко проекти в част " Архитектура" този въпрос е добре решен. Има доста примери, когато собствениците по своя инициатива допълнително, след като са влезли в жилището, и имайки проблеми със звукоизолацията в рамките на апартамента и между отделните апартаменти, се налага допълнително да го звукоизолират.
За постигането на най-голям ефект от шумоизолацията се поставя гипскартон или гипсфазер - плоскост, което се дистанцира на около 4-5 см, поставя се шумоизолираща мембрана ADESIVAL 3mm / Скудотен и пространството се запълва с дюшеци от каменно-минерална вата.
Задължително на UD профилите и директните окачвачи на конструкцията на окачения таван или стена се поставя шумоизолираща лента, в противен случай се получават вибрации и кънтене, които са не по-малко неприятни от самия шум.
Шумът идващ предимно от асансьори, може да се третира с абсолютно същия детайл, защото в случая трепти стената, която е в зоната на шайбата и тя предимно се задейства от вибрациите на машината и от закотвените към стените водачи за задвижване на на асансьорната клетка.
Закон за защита от шума в околната среда
Наредба № 6 за показателите за шум в околната среда
Наредба № 4 за ограничаване на вредния шум чрез шумоизолиране на сградите
Фирма ГРАФИТНИ ИЗОЛАЦИОННИ СИСТЕМИ ЕООД предлага следните шумоизолационни материали за въздушен и структурен шум: